Адв. Георги Димитров: Единствената идея на българското законодателство е да създава виновни лица
Източник: адв. Георги Димитров, glasove.com
" Идеите на законодателния развой у нас през последните години могат да бъдат систематизирани в едно изречение: Създавайте отговорни лица. Виновните лица постоянно са уязвими, контролируеми, манипулируеми.
С една дума - елементарно управляеми. По тази причина законодателството ни вкарва непрекъснати, неуместни по своята същина, отговорности на жителите - те би трябвало да сменят касовите си апарати с нови, подаващи не знам каква си информация в действително време (няма данни това да е понижило кражбите на ДДС), да заявяват действителните притежатели на компаниите си, да алармират в ДАНС за пране на пари, да доносничат, да оформят досиета (адвокатите и нотариусите), да вървят на образование и да одобряват проекти за образованието си по пране на пари.
Аз съм юрист и не виждам какво би трябвало да се образовам по един закон, с изключение на да го прочета. Защото съм се обучавал пет години да чета и разбирам закони. На образование да вървят тези от ДАНС, дето не са се учили нито по какъв начин се четат, нито по какъв начин се схващат закони.
Другите недомислици са свързани с декларирането на „ действителните ” притежатели на юридическите лица, вписани в Търговския указател. Като добавите към това дължимостта да бъдат подадени заявления и по отношение на юридическите лица с нестопанска цел в частна или в социална изгода, смехът избива на рев.
Абсурдът тук доближава своята кулминационна точка. Ние и не може да чакаме друго от един законодателен развой, управителен от Данаил Кирилов и Цветан Цветанов, само че юридическите лица пораждат в Късното Средновековие, точно с цел да сплотяват доста обособени физически лица в едно стопанско или алтруистично начинание - по този начин поражда, да вземем за пример, акционерното сдружение. И до ден-днешен юридическите лица са една от главните абстракции в правото, посредством която действа стопанската система.
В акционерното сдружение имаме два типа акции - на предявител и поименни. Акциите на предявител дефинират като притежател в сдружението този, който физически държи в себе си акциите. За промяната на собствеността им е задоволително физическото им предаване. Този тип акции са постижение на човешката правна мисъл, което с лека ръка е напът да бъде зачертано от нашето законодателство. Само тъй като би трябвало да се заявява кой е притежател на сдружението, което не може да има действителни притежатели.
Защото автентичен притежател е този, който има акциите. А във всеки един миг това може да е друго лице. Това, несъмнено, е годно и за акциите на предявител (с особена сила), само че и при поименните акции, които притежателят им може посредством джиро да трансферира във всеки един миг, в случай че в устава на сдружението не е очакван някакъв необикновен ред за прехвърлянето им - така наречен винкулиране на акциите.
Не е инцидентно, че акционерните сдружения в западните законодателства се назовават „ анонимни ” - Сосиете Аноним (SA) във Франция, SpA в Италия и Испания (Сосиета или сочиета персона анонима). А да декларираш собствеността на нещо анонимно е... безсмислица, само че не анонимна, а действителна.
Целта, както към този момент споделих е друга - да се основават отговорни лица: " Ти заявил ли си? Аха, не си, я ела тука! ".
Това са най-любимите на проверяващите нарушавания, тъй като са официални и по тях няма какво да доказваш - направил ли си декларация - не си. Толкова.
И жителите не работят, а дават отговор на регулаторни механизми, въведени от новата тоталитарна страна, прикрити зад славни манифести за бистрота, почтеност и уместност, по силата на закони, основани от хора, за които тези понятия не се отнасят по никакъв метод. С нищо това няма да усъвършенства стопанския живот и няма да способства за никаква бистрота или пък непоклатимост в правния мир и гражданския оборот.
Защото заявеното през днешния ден като мое сдружение, на следващия ден към този момент ще е на Делян Пеевски и никой не може да забрани това.
Подставените лица не са измислени от нас и ограничението им с глупави заявления нито е нужно, нито е дейно, нито е допустимо. Именно затова работят служби като ГДБОП, ДАНС, цялото Министерство на вътрешните работи и куп още служби, ръководени от прокуратурата. Невидимото не става очевидно, като накараш някого да заявява нещо, а като по пътя на проучването провериш действителните взаимовръзки и зависимости на фунциониращата система от политици, олигарси и подставени лица. Гинка Върбакова каквото и да заявява, даже и да е правилно сега на декларирането му, ще е правилно ден до пладне по-късно.
Властта не се тормози от големия брой компании на непознати жители (основно от арабски произход), на които е издала лицензи за търговия с оръжие и артикули с допустима двойна приложимост, а се тормози кой е действителния притежател на „ Дунарит ” и за какво към момента автентичен притежател не е КОЙ.
Казаното с особена мощ важи и за банкрутиралите приватизирани предприятия.
Крайно време е да се разбере, че когато един притежател банкрутира предприятието си, това не е закононарушение. Той е банкрутирал и вероятно нарязал личното си дружество. Не държавното, а личното. Това важи и за Банев. Обществено неприемливото държание на този пуяк не е съображение да му се търси отговорност за това, че е нарязал на скраб нещо, което е купил от страната и то по реда на закона. И за какво би трябвало да обвиним Банев, че е нарязал " Полимери ", а мълчим за Домусчиев, че не е вложил това, което е трябвало да влага съгласно контракта.
Декларирането на едни условия е създаване на кулиси на един юридически и цивилен спектакъл. Въпросът у нас не е какви са кулисите. Главният въпрос в България е в задкулисието. А него освен никой не го заявява. Никой, даже и тези, на които това им е работата, не се заема да го ревизира и изследва, да откри взаимовръзките и зависимостите в него. Не го изследват даже и когато играчи от това задкулисие, като Цветан Василев, разкриват избрани известни им елементи от пъзела.
Това е потресът в България - не обстоятелствата, тъй като те са се случили по този начин или другояче, а неналичието на реакция.
В множеството случаи на спекулативни играчи на пазара не е неразрешено да вземат участие с офшорни компании, като действителни притежатели на избраните юридически лица. Притежанието на офшорни сметки или компании не е закононарушение и не е неразрешена от закона активност. Досиетата " Панама " разкриха, че офшорни сметки и капиталови компании има даже английското кралско семейство.
Ако човек заплаща налозите си, има правото да изпраща парите си където си желае. Или пък да получава пари откъдето си желае. Стига те да нямат незаконен генезис и да са с платени налози у нас и от мястото откъдето идват. Напълно нелепи са изказванията на избрани медии, че еди коя си компания от еди коя си офшорна зона била на безработния не знам кой си.
Това не е правилно. Тези хора не са безработни - те това работят. Продават името си като привидни шефове -собственици на офшорни компании. Просто някои от тях не работят на никое място другаде, само че тяхната работа е тази. И за това им се заплаща и те не живеят по никакъв начин зле, както и юристите, които обслужват тези компании. Мой сътрудник и сътрудник от Лихтенщайн (цветущо княжество) обслужваше над 28 хиляди компании и вземаше по 500 евро месечно от всяка една. Доста рентабилен бизнес.
Факт е, че офшорните зони имат нелош стандарт на живот, продавайки анонимност и работна мощ - нормално би трябвало да си съучастник с локално лице и локално лице да е шеф на компанията ти.
При появило се подозрение за незаконна активност на някоя компания, тя просто би трябвало да бъде разследвана, без оглед на това дали е офшорна или не. Но у нас никой не прави това и информацията на службите ни е сведена до зле прочетен вчерашен вестник.
Или до някой заплатен лев за такса успокоение или пък зле изпълнена политическа поръчка.
Действията на страната отразени в обсъжданото тук законодателство изхождат от учението (то прочее е библейско) за изначалната виновност. Индивидът е отговорен, тъй като съществува, не тъй като нещо е направил, а тъй като го има, по принцип. Нещо като хубавия анекдот от времето на социализма: милицията глобява влизащите в София за нарушаване, тъй като те не може да са пристигнали с колите си от Варна дотук и да не са нарушили някъде Закона за придвижване по пътищата или Правилника за приложението му.
Универсумът на въвеждането на нови и нови административни тежести за жителите – обявление на данни, подаване на заявки, издание на доклади (кому ли е нужно счетоводният доклад на еди коя си компания да виси в ТР), въвеждането на регулации посредством подзаконови нормативни актове - низ от Наредби издавани на кило от институции, за чието битие даже и не подозираме – има една цел: образуване на среда, в която избягването на нарушаването е невероятно, а стъпването „ изкривено ” - обезпечено. Малък мотив за продължителна принуда. Особено в случай че жертвата с нещо обърква някоя сметка на ръководещото болшинство. Реакцията постоянно е мигновена, наказването не наподобява вярно, само че е законно, т.е. заслужено, тъй като справедливостта постоянно е въплътена в закона.
И в случай че приемем, че законът е регулация на човешкото по пътя към божественото, следва да приемем, че декларацията е главен прийом за извисяването ни. Все отново и Христос е бил наказан и разпнат затова - трябвало е да заявява цар ли е на юдеите. "
" Идеите на законодателния развой у нас през последните години могат да бъдат систематизирани в едно изречение: Създавайте отговорни лица. Виновните лица постоянно са уязвими, контролируеми, манипулируеми.
С една дума - елементарно управляеми. По тази причина законодателството ни вкарва непрекъснати, неуместни по своята същина, отговорности на жителите - те би трябвало да сменят касовите си апарати с нови, подаващи не знам каква си информация в действително време (няма данни това да е понижило кражбите на ДДС), да заявяват действителните притежатели на компаниите си, да алармират в ДАНС за пране на пари, да доносничат, да оформят досиета (адвокатите и нотариусите), да вървят на образование и да одобряват проекти за образованието си по пране на пари.
Аз съм юрист и не виждам какво би трябвало да се образовам по един закон, с изключение на да го прочета. Защото съм се обучавал пет години да чета и разбирам закони. На образование да вървят тези от ДАНС, дето не са се учили нито по какъв начин се четат, нито по какъв начин се схващат закони.
Другите недомислици са свързани с декларирането на „ действителните ” притежатели на юридическите лица, вписани в Търговския указател. Като добавите към това дължимостта да бъдат подадени заявления и по отношение на юридическите лица с нестопанска цел в частна или в социална изгода, смехът избива на рев.
Абсурдът тук доближава своята кулминационна точка. Ние и не може да чакаме друго от един законодателен развой, управителен от Данаил Кирилов и Цветан Цветанов, само че юридическите лица пораждат в Късното Средновековие, точно с цел да сплотяват доста обособени физически лица в едно стопанско или алтруистично начинание - по този начин поражда, да вземем за пример, акционерното сдружение. И до ден-днешен юридическите лица са една от главните абстракции в правото, посредством която действа стопанската система.
В акционерното сдружение имаме два типа акции - на предявител и поименни. Акциите на предявител дефинират като притежател в сдружението този, който физически държи в себе си акциите. За промяната на собствеността им е задоволително физическото им предаване. Този тип акции са постижение на човешката правна мисъл, което с лека ръка е напът да бъде зачертано от нашето законодателство. Само тъй като би трябвало да се заявява кой е притежател на сдружението, което не може да има действителни притежатели.
Защото автентичен притежател е този, който има акциите. А във всеки един миг това може да е друго лице. Това, несъмнено, е годно и за акциите на предявител (с особена сила), само че и при поименните акции, които притежателят им може посредством джиро да трансферира във всеки един миг, в случай че в устава на сдружението не е очакван някакъв необикновен ред за прехвърлянето им - така наречен винкулиране на акциите.
Не е инцидентно, че акционерните сдружения в западните законодателства се назовават „ анонимни ” - Сосиете Аноним (SA) във Франция, SpA в Италия и Испания (Сосиета или сочиета персона анонима). А да декларираш собствеността на нещо анонимно е... безсмислица, само че не анонимна, а действителна.
Целта, както към този момент споделих е друга - да се основават отговорни лица: " Ти заявил ли си? Аха, не си, я ела тука! ".
Това са най-любимите на проверяващите нарушавания, тъй като са официални и по тях няма какво да доказваш - направил ли си декларация - не си. Толкова.
И жителите не работят, а дават отговор на регулаторни механизми, въведени от новата тоталитарна страна, прикрити зад славни манифести за бистрота, почтеност и уместност, по силата на закони, основани от хора, за които тези понятия не се отнасят по никакъв метод. С нищо това няма да усъвършенства стопанския живот и няма да способства за никаква бистрота или пък непоклатимост в правния мир и гражданския оборот.
Защото заявеното през днешния ден като мое сдружение, на следващия ден към този момент ще е на Делян Пеевски и никой не може да забрани това.
Подставените лица не са измислени от нас и ограничението им с глупави заявления нито е нужно, нито е дейно, нито е допустимо. Именно затова работят служби като ГДБОП, ДАНС, цялото Министерство на вътрешните работи и куп още служби, ръководени от прокуратурата. Невидимото не става очевидно, като накараш някого да заявява нещо, а като по пътя на проучването провериш действителните взаимовръзки и зависимости на фунциониращата система от политици, олигарси и подставени лица. Гинка Върбакова каквото и да заявява, даже и да е правилно сега на декларирането му, ще е правилно ден до пладне по-късно.
Властта не се тормози от големия брой компании на непознати жители (основно от арабски произход), на които е издала лицензи за търговия с оръжие и артикули с допустима двойна приложимост, а се тормози кой е действителния притежател на „ Дунарит ” и за какво към момента автентичен притежател не е КОЙ.
Казаното с особена мощ важи и за банкрутиралите приватизирани предприятия.
Крайно време е да се разбере, че когато един притежател банкрутира предприятието си, това не е закононарушение. Той е банкрутирал и вероятно нарязал личното си дружество. Не държавното, а личното. Това важи и за Банев. Обществено неприемливото държание на този пуяк не е съображение да му се търси отговорност за това, че е нарязал на скраб нещо, което е купил от страната и то по реда на закона. И за какво би трябвало да обвиним Банев, че е нарязал " Полимери ", а мълчим за Домусчиев, че не е вложил това, което е трябвало да влага съгласно контракта.
Декларирането на едни условия е създаване на кулиси на един юридически и цивилен спектакъл. Въпросът у нас не е какви са кулисите. Главният въпрос в България е в задкулисието. А него освен никой не го заявява. Никой, даже и тези, на които това им е работата, не се заема да го ревизира и изследва, да откри взаимовръзките и зависимостите в него. Не го изследват даже и когато играчи от това задкулисие, като Цветан Василев, разкриват избрани известни им елементи от пъзела.
Това е потресът в България - не обстоятелствата, тъй като те са се случили по този начин или другояче, а неналичието на реакция.
В множеството случаи на спекулативни играчи на пазара не е неразрешено да вземат участие с офшорни компании, като действителни притежатели на избраните юридически лица. Притежанието на офшорни сметки или компании не е закононарушение и не е неразрешена от закона активност. Досиетата " Панама " разкриха, че офшорни сметки и капиталови компании има даже английското кралско семейство.
Ако човек заплаща налозите си, има правото да изпраща парите си където си желае. Или пък да получава пари откъдето си желае. Стига те да нямат незаконен генезис и да са с платени налози у нас и от мястото откъдето идват. Напълно нелепи са изказванията на избрани медии, че еди коя си компания от еди коя си офшорна зона била на безработния не знам кой си.
Това не е правилно. Тези хора не са безработни - те това работят. Продават името си като привидни шефове -собственици на офшорни компании. Просто някои от тях не работят на никое място другаде, само че тяхната работа е тази. И за това им се заплаща и те не живеят по никакъв начин зле, както и юристите, които обслужват тези компании. Мой сътрудник и сътрудник от Лихтенщайн (цветущо княжество) обслужваше над 28 хиляди компании и вземаше по 500 евро месечно от всяка една. Доста рентабилен бизнес.
Факт е, че офшорните зони имат нелош стандарт на живот, продавайки анонимност и работна мощ - нормално би трябвало да си съучастник с локално лице и локално лице да е шеф на компанията ти.
При появило се подозрение за незаконна активност на някоя компания, тя просто би трябвало да бъде разследвана, без оглед на това дали е офшорна или не. Но у нас никой не прави това и информацията на службите ни е сведена до зле прочетен вчерашен вестник.
Или до някой заплатен лев за такса успокоение или пък зле изпълнена политическа поръчка.
Действията на страната отразени в обсъжданото тук законодателство изхождат от учението (то прочее е библейско) за изначалната виновност. Индивидът е отговорен, тъй като съществува, не тъй като нещо е направил, а тъй като го има, по принцип. Нещо като хубавия анекдот от времето на социализма: милицията глобява влизащите в София за нарушаване, тъй като те не може да са пристигнали с колите си от Варна дотук и да не са нарушили някъде Закона за придвижване по пътищата или Правилника за приложението му.
Универсумът на въвеждането на нови и нови административни тежести за жителите – обявление на данни, подаване на заявки, издание на доклади (кому ли е нужно счетоводният доклад на еди коя си компания да виси в ТР), въвеждането на регулации посредством подзаконови нормативни актове - низ от Наредби издавани на кило от институции, за чието битие даже и не подозираме – има една цел: образуване на среда, в която избягването на нарушаването е невероятно, а стъпването „ изкривено ” - обезпечено. Малък мотив за продължителна принуда. Особено в случай че жертвата с нещо обърква някоя сметка на ръководещото болшинство. Реакцията постоянно е мигновена, наказването не наподобява вярно, само че е законно, т.е. заслужено, тъй като справедливостта постоянно е въплътена в закона.
И в случай че приемем, че законът е регулация на човешкото по пътя към божественото, следва да приемем, че декларацията е главен прийом за извисяването ни. Все отново и Христос е бил наказан и разпнат затова - трябвало е да заявява цар ли е на юдеите. "
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ